Articles by Иван

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.

Замалко да пропусна да запиша нещо тук този месец. По някакъв особен начин лети времето около мен напоследък. Не достатъчно бързо, така че да е неусетно, но не и достатъчно бавно, така че да имам време за всички неща, които искам или трябва да свърша.

Е, поне най-накрая направих нещо, което от доста време си бях наумил — пуснах си фотоблог. Май се явява като компенсация за това, че не съм снимал сериозно от месеци. На музата и настроението ми за снимане сигурно им е омръзнало да не им обръщам внимание и вероятно са избягали някъде заедно, оставяйки ме сам с ежедневието ми. Надявам се скоро да се завърнат или ще ми се наложи да ги потърся някъде. Може би са отишли на планина? Искам и аз!

Съдържанието на фотоблога се разпространява свободно под същия лиценз, под който и този блог — Creative Commons Attribution. Някои снимки ще правят изключение от това правило, например портретите вероятно ще се разпространяват под друг, по-ограничителен CC лиценз (CC-NC-ND?).

Ъм, май това е за този месец, до другия! И да не забравите за изгрева утре!

Това май е първото ми по-сериозно заиграване с компютъра навън. Започнах да го разхождам, откакто си получих новата раница, но досега не се е отваряла удобна възможност спокойно да си поцъкам.

То било голям кеф да си стоиш на удобна пейка под дълбоката сянка на явора с yori на коленете, да се разхождаш из виртуалното и да си щракаш по клавиатурата, пишейки си не особено умен пост…

Както сигурно си личи, не се занимавам с нещо особено полезно, но пък е приятно. Въздухът е далеч по-свеж, отколкото в задушната стая. Птички чуруликат, други пък направо врещят, докато се носят като стрели из въздуха, ловувайки вечерята си. Вятърът пък си играе с листата на дърветата. А липата цъфти… Обичам аромата на липа.

Скоро ще поотминат задръстванията и ще се прибера спокойно.

Пристигна! Малко по-рано от очакваното, но съвсем навреме! Как кое? Учебникът по нелинейна оптика, разбира се. Това е последният подарък, който получавам за наскоро отминалия ми рожден ден. Всъщност получих много по-хубави подаръци от този.

Всичките ми приятели задружно ми подариха една много приятна изненада и една страхотна Husky палатка. Едва одържам въображението си, което още сега иска да стегне багажите и да замине на планина с нея. Благодаря ви!

От родителите си пък получих една голяма, удобна, чудесна, малко футуристична и многофункционална раница и много повече. Благодаря!

И да не забравя — Благодаря на всички!

Не, не съм тръгнал да си купувам слънчеви очила (все още). Целта на този пост е от една страна да изясня темата за себе си и от друга — да проверя как физическите разсъждения могат да помогнат. Също така това писание беше подтикнато донякъде от разказа на iffi по темата.

Вероятно някои от нещата, които разглеждам тук не са ми съвсем ясни. Естетическата страна на въпроса пък въобще няма да я споменавам. Вместо това ще започна с едно далеч по-простичко понятие.

Поляризация

Светлината представлява електромагнитна вълна и като такава притежава една много интересна характеристика, а именно — поляризация. Тук дори няма да опитам да обясня това явление. За нашите цели е достатъчно да знаем, че съществува неполяризирана¹ и поляризирана светлина. Има различни видове поляризация, в случая не е важно какви са точно. По-важното е, че можем да филтрираме светлина с дадена поляризация. Но по-голямата част от светлината е неполяризирана, тогава това с какво ни помага? Когато светлината се отразява от неметални повърхности (стъкло, вода, сняг, небе и т.н.) тя се поляризира по определен начин. Значи ако филтрираме светлината с въпросната поляризация, ще премахнем досадните отблясъци от стъклата на колите или от локвите, или пък от преспите сняг.

Точно тук идват на помощ поляризиращите очила. Те имат в стъклата си поляризационен филтър, който е така направен (правилният термин е „завъртян“), че да премахва най-често срещаните отблясъци. Това облекчава много очите в ясен, слънчев ден, когато всичко наоколо блести та се къса. Поляризиращите очила са особено полезни при шофиране, защото по и около пътя обикновено има много отблясъци, а човек няма накъде да отмести поглед.

UV защита

Поляризиращите свойства са много полезни, но ако има нещо, което е наистина важно за едни слънчеви очила, това е защитата от ултравиолетово (UV) лъчение. Защо?

UV лъчите притежават голяма енергия, понеже имат висока честота. Голямата енергия пък им позволява да вършат поразии като например да причиняват тен, изгаряне, рак на кожата, различни увреждания на ретината и други подобни неприятни неща. Нормално зениците на човек са достатъчно затворен, за да предпазват сравнително добре ретината от вредното UV лъчение. Когато обаче човек сложи пред очите си тъмни очила, зениците му се отварят, за да компенсират недоимъка на светлина. Ако очилата не филтрират UV лъчите, заради по-отворената зеница, ретината се оказва по-изложена на вредното UV лъчение, отколкото ако тъмните очила ги няма. Това е една добра причина UV защитата на слънчевите очила да е толкова важна.

За съжаление не е лесно човек да провери каква UV защита предлагат очилата му и му остава единствено да вярва на това, което производителят е написал. Всъщност, самата проверка за UV защита е елементарна, стига човек да има достъп до спектрофотометър. Уви, не всеки има такава апаратура вкъщи. Поради тази причина преди време обикалях оптиките в търсене на някоя, в която могат да направят такава проверка. Нямах успех тогава, но бих бил благодарен на някой, ако случайно знае, да сподели информация.

Заключение

Защитата от UV лъчение е жизнено важна за едни слънчеви очила и още повече за очите, пред които са сложени. Ако очилата нямат такава, по-добре е да не се иползват. Тъй като не е лесна проверката за наличието на подобна защита, трябва да се вярва на производителя. Тоест, очилата „куче марка“ не са добра идея. От друга страна лесно се вижда дали очилата притежават поляризиращи свойства. Но ако са поляризиращи, това в никакъв случай не е гаранция, че филтрират достатъчно добре UV лъчението.

1. По-точното понятие е „случайно поляризирана“ [↩]

Много отдавна имах нужда да сменя изгледа на блога, но все не можех да си харесам тема. Имам странни изисквания, като например: да се валидира добре (CSS & XHTML); да е предимно светла; да е двуколонна (two-column); да е с фиксирана ширина; да е по-скоро семпла, а не претруфена; да е хубава (разбира се); и други все такива доста субективни неща. Когато има толкова много критерии, човек обикновено пропуска оптималното, търсейки перфектното.

След дълго лутане в търсене на моята тема, осъзнах, че няма да я намеря, освен ако не си я направя. И тъй като съм твърде мързелив за това, реших да се примиря с Tarski. Свежа е, май удовлетворява повечето ми изисквания и ми допада доста повече от предишната.

Сега, след като вътрешните ми терзания по отношение на темата намаляха, се надявам по-често да имам желание да пиша тук. Обаче шансовете за това са малки, ако е вярна поговорката, че вълкът кожата си мени, но нрава — не.

R.W. Boyd — Nonlinear Optics

Наскоро взех първата в живота си стипендия и веднага реших да я оползотворя, поръчвайки си тази чудесна книжка. Както сигурно се вижда от заглавието ѝ, представлява въведение в нелинейната оптика. Това, което не личи от пръв поглед, е, че всъщност книгата е много хубав учебник по нелинейна оптика. Достатъчно изчерпателна е, добре структурирана и, което е най-важното, написана е на език, изключително достъпен за средностатистическия физик (или дори кандидат за такъв). Знам, защото част от предишното издание беше в основата на дипломната ми работа върху фоторефрактивния ефект. Разбира се, тогава разполагах само с пиратската версия в DjVu формат. Дори от екран книгата беше приятна за четене, а сега предвкусвам удоволствието от разгръщането на хартиените страници на моя собствен екземпляр. :) Е, стипендията за два месеца замина за броени секунди, но тя нали е за това — да подпомага обучението. ;) От друга страна, пратката се очаква да пристигне малко след рождения ми ден, което означава, че вече съм си направил подарък и за него.

Richard Bach — Illusions

Повечето книги на Ричард Бах са мечтателски, красиви и вдъхновяващи. Всички са изпълнени с невероятни (или май всъщност доста вероятни) идеи за света. „Илюзии“ не само, че не прави изключение, а дори е по-пленяваща… Още с докосването на първата страница вече бях омагьосан.

За да те превземе напълно магията обаче, трябва да четеш книжката някъде навън, сред природата. Слънцето да гали ръцете ти, топлият повей на вятъра да играе с косите ти, а листата и тревата да шепнат песента си в ушите ти. Но внимавай, така могат неусетно да се изнижат часове…

Никога не чистя запотените от влагата прозорци.

Светът изглежда различно през мъглата на стъклото. Някак нереален е и само леко е загатнат с размазани щрихи, оставяйки на въображението възможността да ги запълни с най-причудливи форми и случки. Дори невъзможното изглежда съвсем реално и постижимо.

Всеки вижда своя свят през пелената на мокрия прозорец. Някои може би не харесват световете си и опитват да избягат от тях като търсят убежище в реалността, затова избърсват старателно стъклото и се вторачват навън.

Не чистя запотените прозорци.