Бъдете винаги geeky и здрави, защото закъде е мрежата без вас?

Весело купонясване и изпийте по един айрян вместо мен!

Имах достатъчно време и отидох до Веломания на ул. Княз Борис I. Уточнявам магазина, защото там получих добро отношение, хубав съвет и бързо обслужване, т.е. заслужиха си добрата дума.

Предложиха ми два варианта за гумички на спирачките (май правилният термин на български е калодки). Единият вариант бяха някакви за около 2.50 лв комплекта, които изглеждаха съвсем фалшиви и пластмасови. Другите бяха с около 11 лв по-скъпи, но ме увериха, че са далеч по-качествени и много по-ефективно спиращи. Освен това могат да им се сменят само гумичките, не е необходимо човек да сменя цялата калодка. Без въобще да се замислям се спрях на вторите, на чиято марка не обърнах внимание, но са досущ като MTB-945VC на Baradine. Смениха ми ги сръчно срещу още 4 лв, пожелаха ми приятен ден и си тръгнах усмихнат.

Първия път, когато ми се наложи да използвам спирачките, всъщност трябваше само да намаля скоростта от около 10 km/h до към 5 km/h, за да изляза спокойно от тротоара на улицата. Стиснах спирачките, колкото бях свикнал да стискам старите за постигане на същата цел. Ококорих се, когато колелото, вместо просто да намали, се закова на място. Усмихнах се още по-широко и следващите 10 km до вкъщи преминаха в тестове на новите спирачки при всеки удобен момент.

Целта на тестовете беше както проверката какво могат новите спирачки, така и свикването с новата спирачна сила. Оказа се, че при скорост от около 21 km/h (почти 6 m/s) мога да спра безопасно за под 2 метра и почти безопасно при скорост от 36 km/h (10 m/s) в рамките на около 5 метра. Трябва много да се внимава с усилието, прилагано от пръстите на лявата ръка, защото когато е съвсем малко по-голямо, отколкото трябва, колелото се опитва да хвърли от седлото. Тестовете бяха проведени на сравнително равен участък и настилка от сух и предимно чист асфалт. Гореспоменатия спирачен път пък беше измерен съвсем „на око“, така че грешката от измерването е поне +/- 1 m.

Производителността на новите спирачки е в пъти по-добра от тази на старите. Може би се дължи на факта, че новите гумички са по-меки от старите. В резултат на това, обаче, най-вероято ще се износят в пъти по-бързо. Твърде рано е да се каже колко ще изкарат, но според мен няма да е повече от 2000 км и дори това им е много. При моето темпо на каране напоследък това означава около година, може би малко повече. Съвсем разумно.

Бих казал, че след тази сесия съм значително по-доволен от предния път, но определено има какво още да се желае. То не че остана много за кога — от завършването ме делят три изпита и дипломна работа, но това си е цял семестър все пак.

Както сигурно се усеща от предишните постове, много ми се иска да запълня ваканцията с дълги разходки в планината, уморително излежаване на плажа и посещение на много интересни и непознати за мен места. А може и да поснимам малко… Уви, май голяма част от лятото ще прекарам в лабораторията, работейки над/с някой лазер или четейки някоя статия. Не че няма да е забавно, просто не е точно моята представа за хубаво изкарана лятна ваканция. Да не забравяме и къщните ремонтни дейности, от които, изглежда, няма къде да избягам.

Кой знае, все пак може би ще успея да си открадна по някой друг ден за така бленуваните летни занимания…

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.

Е, поне най-накрая направих нещо, което от доста време си бях наумил — пуснах си фотоблог. Май се явява като компенсация за това, че не съм снимал сериозно от месеци. На музата и настроението ми за снимане сигурно им е омръзнало да не им обръщам внимание и вероятно са избягали някъде заедно, оставяйки ме сам с ежедневието ми. Надявам се скоро да се завърнат или ще ми се наложи да ги потърся някъде. Може би са отишли на планина? Искам и аз!

Съдържанието на фотоблога се разпространява свободно под същия лиценз, под който и този блог — Creative Commons Attribution. Някои снимки ще правят изключение от това правило, например портретите вероятно ще се разпространяват под друг, по-ограничителен CC лиценз (CC-NC-ND?).

Ъм, май това е за този месец, до другия! И да не забравите за изгрева утре!

То било голям кеф да си стоиш на удобна пейка под дълбоката сянка на явора с yori на коленете, да се разхождаш из виртуалното и да си щракаш по клавиатурата, пишейки си не особено умен пост…

Както сигурно си личи, не се занимавам с нещо особено полезно, но пък е приятно. Въздухът е далеч по-свеж, отколкото в задушната стая. Птички чуруликат, други пък направо врещят, докато се носят като стрели из въздуха, ловувайки вечерята си. Вятърът пък си играе с листата на дърветата. А липата цъфти… Обичам аромата на липа.

Скоро ще поотминат задръстванията и ще се прибера спокойно.

Всичките ми приятели задружно ми подариха една много приятна изненада и една страхотна Husky палатка. Едва одържам въображението си, което още сега иска да стегне багажите и да замине на планина с нея. Благодаря ви!

От родителите си пък получих една голяма, удобна, чудесна, малко футуристична и многофункционална раница и много повече. Благодаря!

И да не забравя — Благодаря на всички!

Вероятно някои от нещата, които разглеждам тук не са ми съвсем ясни. Естетическата страна на въпроса пък въобще няма да я споменавам. Вместо това ще започна с едно далеч по-простичко понятие.

Поляризация

Светлината представлява електромагнитна вълна и като такава притежава една много интересна характеристика, а именно — поляризация. Тук дори няма да опитам да обясня това явление. За нашите цели е достатъчно да знаем, че съществува неполяризирана¹ и поляризирана светлина. Има различни видове поляризация, в случая не е важно какви са точно. По-важното е, че можем да филтрираме светлина с дадена поляризация. Но по-голямата част от светлината е неполяризирана, тогава това с какво ни помага? Когато светлината се отразява от неметални повърхности (стъкло, вода, сняг, небе и т.н.) тя се поляризира по определен начин. Значи ако филтрираме светлината с въпросната поляризация, ще премахнем досадните отблясъци от стъклата на колите или от локвите, или пък от преспите сняг.

Точно тук идват на помощ поляризиращите очила. Те имат в стъклата си поляризационен филтър, който е така направен (правилният термин е „завъртян“), че да премахва най-често срещаните отблясъци. Това облекчава много очите в ясен, слънчев ден, когато всичко наоколо блести та се къса. Поляризиращите очила са особено полезни при шофиране, защото по и около пътя обикновено има много отблясъци, а човек няма накъде да отмести поглед.

UV защита

Поляризиращите свойства са много полезни, но ако има нещо, което е наистина важно за едни слънчеви очила, това е защитата от ултравиолетово (UV) лъчение. Защо?

UV лъчите притежават голяма енергия, понеже имат висока честота. Голямата енергия пък им позволява да вършат поразии като например да причиняват тен, изгаряне, рак на кожата, различни увреждания на ретината и други подобни неприятни неща. Нормално зениците на човек са достатъчно затворен, за да предпазват сравнително добре ретината от вредното UV лъчение. Когато обаче човек сложи пред очите си тъмни очила, зениците му се отварят, за да компенсират недоимъка на светлина. Ако очилата не филтрират UV лъчите, заради по-отворената зеница, ретината се оказва по-изложена на вредното UV лъчение, отколкото ако тъмните очила ги няма. Това е една добра причина UV защитата на слънчевите очила да е толкова важна.

За съжаление не е лесно човек да провери каква UV защита предлагат очилата му и му остава единствено да вярва на това, което производителят е написал. Всъщност, самата проверка за UV защита е елементарна, стига човек да има достъп до спектрофотометър. Уви, не всеки има такава апаратура вкъщи. Поради тази причина преди време обикалях оптиките в търсене на някоя, в която могат да направят такава проверка. Нямах успех тогава, но бих бил благодарен на някой, ако случайно знае, да сподели информация.

Заключение

Защитата от UV лъчение е жизнено важна за едни слънчеви очила и още повече за очите, пред които са сложени. Ако очилата нямат такава, по-добре е да не се използват. Тъй като не е лесна проверката за наличието на подобна защита, трябва да се вярва на производителя. Тоест, очилата „куче марка“ не са добра идея. От друга страна лесно се вижда дали очилата притежават поляризиращи свойства. Но ако са поляризиращи, това в никакъв случай не е гаранция, че филтрират достатъчно добре UV лъчението.

Edit

Изглежда, навремето не съм търсил достатъчно упорито за оптика, в която да правят проверка на очила за защита от UV лъчение. Сега не е толкова трудно да се намери такава. Гугъл е услужлив и казва къде има.

1. По-точното понятие е „случайно поляризирана“

След дълго лутане в търсене на моята тема, осъзнах, че няма да я намеря, освен ако не си я направя. И тъй като съм твърде мързелив за това, реших да се примиря с Tarski. Свежа е, май удовлетворява повечето ми изисквания и ми допада доста повече от предишната.

Сега, след като вътрешните ми терзания по отношение на темата намаляха, се надявам по-често да имам желание да пиша тук. Обаче шансовете за това са малки, ако е вярна поговорката, че вълкът кожата си мени, но нрава — не.