Articles by Иван

R.W. Boyd — Nonlinear Optics

Наскоро взех първата в живота си стипендия и веднага реших да я оползотворя, поръчвайки си тази чудесна книжка. Както сигурно се вижда от заглавието ѝ, представлява въведение в нелинейната оптика. Това, което не личи от пръв поглед, е, че всъщност книгата е много хубав учебник по нелинейна оптика. Достатъчно изчерпателна е, добре структурирана и, което е най-важното, написана е на език, изключително достъпен за средностатистическия физик (или дори кандидат за такъв). Знам, защото част от предишното издание беше в основата на дипломната ми работа върху фоторефрактивния ефект. Разбира се, тогава разполагах само с пиратската версия в DjVu формат. Дори от екран книгата беше приятна за четене, а сега предвкусвам удоволствието от разгръщането на хартиените страници на моя собствен екземпляр. :) Е, стипендията за два месеца замина за броени секунди, но тя нали е за това — да подпомага обучението. ;) От друга страна, пратката се очаква да пристигне малко след рождения ми ден, което означава, че вече съм си направил подарък и за него.

Richard Bach — Illusions

Повечето книги на Ричард Бах са мечтателски, красиви и вдъхновяващи. Всички са изпълнени с невероятни (или май всъщност доста вероятни) идеи за света. „Илюзии“ не само, че не прави изключение, а дори е по-пленяваща… Още с докосването на първата страница вече бях омагьосан.

За да те превземе напълно магията обаче, трябва да четеш книжката някъде навън, сред природата. Слънцето да гали ръцете ти, топлият повей на вятъра да играе с косите ти, а листата и тревата да шепнат песента си в ушите ти. Но внимавай, така могат неусетно да се изнижат часове…

Никога не чистя запотените от влагата прозорци.

Светът изглежда различно през мъглата на стъклото. Някак нереален е и само леко е загатнат с размазани щрихи, оставяйки на въображението възможността да ги запълни с най-причудливи форми и случки. Дори невъзможното изглежда съвсем реално и постижимо.

Всеки вижда своя свят през пелената на мокрия прозорец. Някои може би не харесват световете си и опитват да избягат от тях като търсят убежище в реалността, затова избърсват старателно стъклото и се вторачват навън.

Не чистя запотените прозорци.

Тази година исках да пропусна всичката дъндания покрай Music Idle^WIdol и подобните му там риалитита. Уви, не успях.

Първо от много места ме наводниха с линкове към всеизвестната песен Кен лий, която се оказа доста забавна, признавам. Реших да не се поддавам и започнах още по-старателно да отбягвам въпросното предаване. Това, обаче, май не му се понрави и то си намери малко извратен начин да ме хвърли в музиката, дето се казва.

За първи път преди седмица ми се включва непознат ник в скайп и ме пита „Ти ли си idol-а?“. Последва един доста смаян поглед от моя страна, който обаче нямаше кой да види, за да ми каже как точно съм изглеждал. Сигурно са ми трябвали няколко секунди, за да си повдигна увисналото чене, което явно беше зърнало нещо интересно на земята и се опитваше да я достигне. Както и да е, бързо запитване към чичко google показа, че един от участниците в тазгодишния мюзик айдъл има същите име и фамилия като моите. А-ха, ето защо са ме объркали. Обясних на фенката на въпросния идол, че не съм, който ѝ трябва и всеки по живо, по здраво. Но краят на този разговор всъщност се оказа едва началото. Имаше затишие от няколко дни, но след това нападенията се възобновиха. На следващите една-две запалени фенки, които, странно защо, попадаха отново на мен в скайп, тръгвах да обяснявам, че са се объркали. Разбира се, ефект нямаше. Вместо това, набезите постепенно зачестиха, като днес достигнаха своя максимум от около 15 authorization requests и няколко опита за чат. Ето как се сдобих с малко слава на чужд гръб.

Сега може би ще има спад на интереса към моята особа. Предвид ситуацията обаче, струва ми се, че няма да се радвам дълго на блажено спокойствие и тия дни мога да очаквам нов наплив от фенки и тук-таме някой фен от мъжки пол. Така ще е докато свърши мюзик айдъл или поне докато не изгонят въпросния тип.

Може би тук е мястото да вметна, че от това, което видях, си направих извод, че моят адаш по име и фамилия е най-големия клоун в историята на това предаване. Държи се толкова арогантно, неадекватно и глупаво, че не мога да реша дали да се смея на простотията му или да се възмущавам и да го съжалявам. Все пак мисля, че този човек трябва да си смени и името, и фамилията.

Не му искам нито славата, нито фенките, сакън! Да чукнем на дърво!

Най-сетне свърши тази сесия за мен. Формално изглежда, че е най-успешната до този момент, но не мога да кажа, че съм особено доволен от себе си, а личното удовлетворение е по-важно от всяка оценка. Установих, че имам твърде много пропуски от предишни години. Ще трябва да ги попълня, ако ще поемам сериозно по този път. А това вече не изглежда така малко вероятно, както преди година-две-три.

Сега, след като ми се махнаха от главата всякакви изпити, реферати, протоколи и други, ще мога да се позанимая с по-приятни неща, които оставях на по-заден план, като този блог например. Е, за нула време ще ме връхлети вторият семестър, заедно с куп други нови и отложени ангажименти, но поне няколко дена ще ми е по-широко около врата, надявам се.

Ще гледам да прекарвам колкото може повече време на открито, особено когато е слънчево и приятно топло. Все по-често ще ходя с колело на лекции. Сезонът отдавна започна.

Изглеждаше само безобидно мрачно…

Започна да роси точно, когато трябваше да изляза с колелото. Помислих, че ще спре, но вместо това дъждът се засили. За нула време станах вир вода, а гумите нахвърляха по мене де що кал и мръсотия имаше по улицата. Май трябва да си купя калници най-сетне.

Не бях минал и една трета от пътя, когато реших, че не е чак толкова задължително да стигна, където бях тръгнал, затова се прибрах. Когато стигнах до вкъщи, отново само росеше. И ето сега, час и половина по-късно, се блещя почти сърдито на намигащото ми слънце.

Май чувам как отнякъде Баба Марта се смее…

Много харесвам Баба Марта, сякаш на този ден малко повече радост блещука в очите. Още от рано сутрин мартеничките и пожеланията за здраве и усмивки се връзват по ръцете и сърцата. Ден, който започва така, не може да бъде лош. По-скоро ще е мъничко по-светъл и почти неволно по-лъчезарен. Ще донесе надежда за красива и цветна пролет.

На първи март винаги се събуждам с мартеничка на дясната ръка. Неуморно ранобудната Баба Марта никога не забравя и неусетно връзва мартенички на всички, докато спят. Дори Алекс получава мартеница за врата и май му харесва да я носи — чисти я старателно, когато се мие.

Пожелавам много здраве и искрени усмивки, малко повече светлина и много пъстра пролет!

Честита Баба Марта!

На село съм. Огънят бумти тихо в желязната си къща и хвърля отблясъци по тавана и стените. Носи се аромат на прегорели портокалови кори и навява детски спомени.

Макар да се усеща миризмата на пушек от комините, всъщност вече мирише на пролет. Кокичетата в двора отдавна са се показали и протягат белите си пъпки нагоре, всеки момент ще разцъфнат. Всички облаци днес са си дали почивка и са оставили слънцето съвсем самичко да си обикаля небето. А то, за да не скучае, си играе с малкото останал сняг по покривите на къщите и го превръща в непослушни капки, които се търкулват стремително надолу и попиват в земята. Птичките кацат по клоните на дърветата и ги будят весело с песента си. Мирише на пролет.

Вечер въздухът е уютно хладен и кристално свеж. Небето е обсипано с блещукащи звезди. Луната ще изгрее едва, когато запеят първи петли. Тихо е. Само от реме на време в далечината се чува тропот на влак или кучешки лай.

Чай от ароматни билки се грее на печката. Притихнала е. Време е за още една цепеница…

Понеже този блог, както сигурно личи по домейна и името му, е посветен на sense-а¹, но не и на AdSense, няма как да пропусна да добавя и щипка nonSense. Получи се твърде голямо скупчване на думичката sense, но това е търсен ефект. Може би ще намерите някъде противоречие, но това също е нарочно.

1. Това не е така, вж подзаглавието — б.а. [↩]