Вероятно някои от нещата, които разглеждам тук не са ми съвсем ясни. Естетическата страна на въпроса пък въобще няма да я споменавам. Вместо това ще започна с едно далеч по-простичко понятие.

Поляризация

Светлината представлява електромагнитна вълна и като такава притежава една много интересна характеристика, а именно — поляризация. Тук дори няма да опитам да обясня това явление. За нашите цели е достатъчно да знаем, че съществува неполяризирана¹ и поляризирана светлина. Има различни видове поляризация, в случая не е важно какви са точно. По-важното е, че можем да филтрираме светлина с дадена поляризация. Но по-голямата част от светлината е неполяризирана, тогава това с какво ни помага? Когато светлината се отразява от неметални повърхности (стъкло, вода, сняг, небе и т.н.) тя се поляризира по определен начин. Значи ако филтрираме светлината с въпросната поляризация, ще премахнем досадните отблясъци от стъклата на колите или от локвите, или пък от преспите сняг.

Точно тук идват на помощ поляризиращите очила. Те имат в стъклата си поляризационен филтър, който е така направен (правилният термин е „завъртян“), че да премахва най-често срещаните отблясъци. Това облекчава много очите в ясен, слънчев ден, когато всичко наоколо блести та се къса. Поляризиращите очила са особено полезни при шофиране, защото по и около пътя обикновено има много отблясъци, а човек няма накъде да отмести поглед.

UV защита

Поляризиращите свойства са много полезни, но ако има нещо, което е наистина важно за едни слънчеви очила, това е защитата от ултравиолетово (UV) лъчение. Защо?

UV лъчите притежават голяма енергия, понеже имат висока честота. Голямата енергия пък им позволява да вършат поразии като например да причиняват тен, изгаряне, рак на кожата, различни увреждания на ретината и други подобни неприятни неща. Нормално зениците на човек са достатъчно затворен, за да предпазват сравнително добре ретината от вредното UV лъчение. Когато обаче човек сложи пред очите си тъмни очила, зениците му се отварят, за да компенсират недоимъка на светлина. Ако очилата не филтрират UV лъчите, заради по-отворената зеница, ретината се оказва по-изложена на вредното UV лъчение, отколкото ако тъмните очила ги няма. Това е една добра причина UV защитата на слънчевите очила да е толкова важна.

За съжаление не е лесно човек да провери каква UV защита предлагат очилата му и му остава единствено да вярва на това, което производителят е написал. Всъщност, самата проверка за UV защита е елементарна, стига човек да има достъп до спектрофотометър. Уви, не всеки има такава апаратура вкъщи. Поради тази причина преди време обикалях оптиките в търсене на някоя, в която могат да направят такава проверка. Нямах успех тогава, но бих бил благодарен на някой, ако случайно знае, да сподели информация.

Заключение

Защитата от UV лъчение е жизнено важна за едни слънчеви очила и още повече за очите, пред които са сложени. Ако очилата нямат такава, по-добре е да не се използват. Тъй като не е лесна проверката за наличието на подобна защита, трябва да се вярва на производителя. Тоест, очилата „куче марка“ не са добра идея. От друга страна лесно се вижда дали очилата притежават поляризиращи свойства. Но ако са поляризиращи, това в никакъв случай не е гаранция, че филтрират достатъчно добре UV лъчението.

Edit

Изглежда, навремето не съм търсил достатъчно упорито за оптика, в която да правят проверка на очила за защита от UV лъчение. Сега не е толкова трудно да се намери такава. Гугъл е услужлив и казва къде има.

1. По-точното понятие е „случайно поляризирана“

След дълго лутане в търсене на моята тема, осъзнах, че няма да я намеря, освен ако не си я направя. И тъй като съм твърде мързелив за това, реших да се примиря с Tarski. Свежа е, май удовлетворява повечето ми изисквания и ми допада доста повече от предишната.

Сега, след като вътрешните ми терзания по отношение на темата намаляха, се надявам по-често да имам желание да пиша тук. Обаче шансовете за това са малки, ако е вярна поговорката, че вълкът кожата си мени, но нрава — не.

Може би причината е, че вчерашният ми ден беше начертан предимно от емоциите и спонтанните решения. Получи се истинско приключение, при това много приятно. Няма да се опитвам да го описвам тук, не ми е това целта. А и надали ще се остави току-така да го поставя в рамките на думите си.

Другаде ми е мисълта. Полезно е понякога да направиш нещо различно, нещо почти неразумно, нещо, което не би направил всеки ден. Да го направиш спонтанно и дори да нямаш идея как точно ще свърши. Прогонва за момент сивотата на ежедневието и разчиства малко място за вдъхновение и креативност. Глътка въздух.

Добре е понякога да се оставяме да ни водят чувствата. Разбира се, не бива да се прекалява, защото тогава се превръщаме от хора в първосигнално реагиращи същества. Но къде е границата?

Има и друго. Когато правим нещо, то се получава най-добре, когато в него сме вложили много страст и много чувства. Всъщност единствено тогава това нещо има смисъл за нас…

Посрещнах новата година при сестра си. Не бях много в настроение за купони, но на този си прекарах повече от чудесно. Надхвърли очакванията ми многократно и се радвам много, че отидох. Гледката на София от високо в новогодишната нощ е страхотна. Изпратих старата година с широка усмивка и сега с нетърпение чакам да видя какво ще ми поднесе новата.

Първият ден от новата година започна с едни малки снежинки, носещи се насам-натам. Полепваха по косата и се топяха по бузите ѝ…

Този пост също постоя в черновата няколко дена. Привидно причините пак са някакви дреболии. Ако се вгледам по-надълбоко, започвам да подозирам себе си в педантичност или нерешителност. Първото на пръв поглед не се отнася за мен. Не приличам много на такъв човек, но понякога отвътре нещо ме човърка да „изглаждам гънките“ на нещата, които правя. Това сигурно може да бъде полезно в разумни граници, но не знам дали се вмествам в такива.

Колкото до нерешителността, май веднага ми проличава, че ми е присъща. Не се сещам някога това да ми е помагало. Тъкмо напротив, заради това, че съм нерешителен, съм изпуснал много най-различни възможности. Изглежда това е едно от нещата, които трябва да променя у себе си. Защото иначе идеите си отиват неосъществени, пропускат се шансове, дори в някои случаи заради нерешителност можеш да загубиш нещо скъпо за теб…

Всъщност, причината да се замисля колко е сериозен този проблем, е това, което LeeAnn е написала по темата преди време. Тя е разгледала проблема много по-подробно, показала е какви могат да бъдат последиците и дори предлага начин за справяне с нерешителността. Разбира се, не възнамерявам да го следвам сляпо, но идеята ще ми бъде от полза.

По-важното е, че най-сетне се наканих да започна свой блог. Вече близо четири години обикалям по чуждите блогове и малко по малко опознавам авторите им, спотайвайки се в сенките. Предимно четях и дълго време това ми беше напълно достатъчно. Въпреки това, отдавна ми се прокрадва идейката за собствен блог. Винаги съм успявал по една или друга причина да я подтисна, къде съзнателно, къде не съвсем. Е, явно накрая поривът ме е надвил.

Всъщност никак не обичам да се боря с поривите си, вместо това предпочитам да ги последвам и да видя къде ще ме отведат. Затова смятам да пиша този блог най-вече заради себе си. По редовете, а и между тях, ще се стремя да бъда такъв, какъвто съм. Това, разбира се, както в реалния живот, така и тук, не е достижимо на 100% по ред причини. Но важно е желанието, нали?

Има още няколко причини да започна този блог. Едната е, че така се надявам да се науча да пиша. Не, не като писател, а по-скоро да изразявам по-ясно мислите си, надявайки се, че самите те ще станат по-ясни. Сигурно са се опитали да ме научат на това в училище, но изглежда някак съм го пропуснал. Значи повече приличам на първокласник, отколкото на писател. ;-) Вярвам, че като пиша за някакъв проблем, това ми помага да разбера каква е позицията ми спрямо него и евентуално се доближавам до решението. Това е още една причина. Възможността да споделям някои емоции и случки пък е друга… Бързо мога да си намеря още поне няколко. Въобще, причини май не ми липсват. По-интересното е, че такива дори не ми трябват! :-)

Ето, че въпроса с причините за блогването вече ми се поизбистри. Още не ми е ясно колко редовно ще пиша тук, нито на какви точно теми, но пък и това не е толкова важно. Освен това сигурно скоро ще разбера.