emotions

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.

Случвало ли ви се е да се събудите с някоя мелодия в главата си и тя да ви съпътства през деня? На мен ми се случва понякога. Днес е един от малкото такива дни. В момента в главата ми звучи Passion Rules The Game на Scorpions, въпреки че не съм я слушал от миналата година или всъщност отпреди около седмица.

Може би причината е, че вчерашният ми ден беше начертан предимно от емоциите и спонтанните решения. Получи се истинско приключение, при това много приятно. Няма да се опитвам да го описвам тук, не ми е това целта. А и надали ще се остави току-така да го поставя в рамките на думите си.

Другаде ми е мисълта. Полезно е понякога да направиш нещо различно, нещо почти неразумно, нещо, което не би направил всеки ден. Да го направиш спонтанно и дори да нямаш идея как точно ще свърши. Прогонва за момент сивотата на ежедневието и разчиства малко място за вдъхновение и креативност. Глътка въздух.

Добре е понякога да се оставяме да ни водят чувствата. Разбира се, не бива да се прекалява, защото тогава се превръщаме от хора в първосигнално реагиращи същества. Но къде е границата?

Има и друго. Когато правим нещо, то се получава най-добре, когато в него сме вложили много страст и много чувства. Всъщност единствено тогава това нещо има смисъл за нас…