introverted

Замалко да пропусна да запиша нещо тук този месец. По някакъв особен начин лети времето около мен напоследък. Не достатъчно бързо, така че да е неусетно, но не и достатъчно бавно, така че да имам време за всички неща, които искам или трябва да свърша.

Е, поне най-накрая направих нещо, което от доста време си бях наумил — пуснах си фотоблог. Май се явява като компенсация за това, че не съм снимал сериозно от месеци. На музата и настроението ми за снимане сигурно им е омръзнало да не им обръщам внимание и вероятно са избягали някъде заедно, оставяйки ме сам с ежедневието ми. Надявам се скоро да се завърнат или ще ми се наложи да ги потърся някъде. Може би са отишли на планина? Искам и аз!

Съдържанието на фотоблога се разпространява свободно под същия лиценз, под който и този блог — Creative Commons Attribution. Някои снимки ще правят изключение от това правило, например портретите вероятно ще се разпространяват под друг, по-ограничителен CC лиценз (CC-NC-ND?).

Ъм, май това е за този месец, до другия! И да не забравите за изгрева утре!

Най-сетне свърши тази сесия за мен. Формално изглежда, че е най-успешната до този момент, но не мога да кажа, че съм особено доволен от себе си, а личното удовлетворение е по-важно от всяка оценка. Установих, че имам твърде много пропуски от предишни години. Ще трябва да ги попълня, ако ще поемам сериозно по този път. А това вече не изглежда така малко вероятно, както преди година-две-три.

Сега, след като ми се махнаха от главата всякакви изпити, реферати, протоколи и други, ще мога да се позанимая с по-приятни неща, които оставях на по-заден план, като този блог например. Е, за нула време ще ме връхлети вторият семестър, заедно с куп други нови и отложени ангажименти, но поне няколко дена ще ми е по-широко около врата, надявам се.

Ще гледам да прекарвам колкото може повече време на открито, особено когато е слънчево и приятно топло. Все по-често ще ходя с колело на лекции. Сезонът отдавна започна.