Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.