То било голям кеф да си стоиш на удобна пейка под дълбоката сянка на явора с yori на коленете, да се разхождаш из виртуалното и да си щракаш по клавиатурата, пишейки си не особено умен пост…

Както сигурно си личи, не се занимавам с нещо особено полезно, но пък е приятно. Въздухът е далеч по-свеж, отколкото в задушната стая. Птички чуруликат, други пък направо врещят, докато се носят като стрели из въздуха, ловувайки вечерята си. Вятърът пък си играе с листата на дърветата. А липата цъфти… Обичам аромата на липа.

Скоро ще поотминат задръстванията и ще се прибера спокойно.