Monthly Archives: July 2008

Ваканция

Свърши сесията, а с нея и учебната година. Остана само да си напиша проекта за курса по Python, но него не го броя, защото записах този курс по-скоро за удоволствие, а покрай това и да понауча един хубав език за програмиране.

Бих казал, че след тази сесия съм значително по-доволен от предния път, но определено има какво още да се желае. То не че остана много за кога — от завършването ме делят три изпита и дипломна работа, но това си е цял семестър все пак.

Както сигурно се усеща от предишните постове, много ми се иска да запълня ваканцията с дълги разходки в планината, уморително излежаване на плажа и посещение на много интересни и непознати за мен места. А може и да поснимам малко… Уви, май голяма част от лятото ще прекарам в лабораторията, работейки над/с някой лазер или четейки някоя статия. Не че няма да е забавно, просто не е точно моята представа за хубаво изкарана лятна ваканция. Да не забравяме и къщните ремонтни дейности, от които, изглежда, няма къде да избягам.

Кой знае, все пак може би ще успея да си открадна по някой друг ден за така бленуваните летни занимания…

July Morning

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.