Нови спирачки

Днес както се спусках с колелото спокойно по едно хубаво надолнище в парка, изведнъж усетих леко стържене при предните спирачки. Звукът беше като търкане на метал в метал. Очаквах го, крайно време беше всъщност. След седем години умерено каране и изминати над 6000 km, най-сетне ми се изтъркаха гумичките на спирачките.

Имах достатъчно време и отидох до Веломания на ул. Княз Борис I. Уточнявам магазина, защото там получих добро отношение, хубав съвет и бързо обслужване, т.е. заслужиха си добрата дума.

Предложиха ми два варианта за гумички на спирачките (май правилният термин на български е калодки). Единият вариант бяха някакви за около 2.50 лв комплекта, които изглеждаха съвсем фалшиви и пластмасови. Другите бяха с около 11 лв по-скъпи, но ме увериха, че са далеч по-качествени и много по-ефективно спиращи. Освен това могат да им се сменят само гумичките, не е необходимо човек да сменя цялата калодка. Без въобще да се замислям се спрях на вторите, на чиято марка не обърнах внимание, но са досущ като MTB-945VC на Baradine. Смениха ми ги сръчно срещу още 4 лв, пожелаха ми приятен ден и си тръгнах усмихнат.

Първия път, когато ми се наложи да използвам спирачките, всъщност трябваше само да намаля скоростта от около 10 km/h до към 5 km/h, за да изляза спокойно от тротоара на улицата. Стиснах спирачките, колкото бях свикнал да стискам старите за постигане на същата цел. Ококорих се, когато колелото, вместо просто да намали, се закова на място. Усмихнах се още по-широко и следващите 10 km до вкъщи преминаха в тестове на новите спирачки при всеки удобен момент.

Целта на тестовете беше както проверката какво могат новите спирачки, така и свикването с новата спирачна сила. Оказа се, че при скорост от около 21 km/h (почти 6 m/s) мога да спра безопасно за под 2 метра и почти безопасно при скорост от 36 km/h (10 m/s) в рамките на около 5 метра. Трябва много да се внимава с усилието, прилагано от пръстите на лявата ръка, защото когато е съвсем малко по-голямо, отколкото трябва, колелото се опитва да хвърли от седлото. Тестовете бяха проведени на сравнително равен участък и настилка от сух и предимно чист асфалт. Гореспоменатия спирачен път пък беше измерен съвсем "на око", така че грешката от измерването е поне +/- 1 m.

Производителността на новите спирачки е в пъти по-добра от тази на старите. Може би се дължи на факта, че новите гумички са по-меки от старите. В резултат на това, обаче, най-вероято ще се износят в пъти по-бързо. Твърде рано е да се каже колко ще изкарат, но според мен няма да е повече от 2000 км и дори това им е много. При моето темпо на каране напоследък това означава около година, може би малко повече. Съвсем разумно.

Ваканция

Свърши сесията, а с нея и учебната година. Остана само да си напиша проекта за курса по Python, но него не го броя, защото записах този курс по-скоро за удоволствие, а покрай това и да понауча един хубав език за програмиране.

Бих казал, че след тази сесия съм значително по-доволен от предния път, но определено има какво още да се желае. То не че остана много за кога -- от завършването ме делят три изпита и дипломна работа, но това си е цял семестър все пак.

Както сигурно се усеща от предишните постове, много ми се иска да запълня ваканцията с дълги разходки в планината, уморително излежаване на плажа и посещение на много интересни и непознати за мен места. А може и да поснимам малко... Уви, май голяма част от лятото ще прекарам в лабораторията, работейки над/с някой лазер или четейки някоя статия. Не че няма да е забавно, просто не е точно моята представа за хубаво изкарана лятна ваканция. Да не забравяме и къщните ремонтни дейности, от които, изглежда, няма къде да избягам.

Кой знае, все пак може би ще успея да си открадна по някой друг ден за така бленуваните летни занимания...

PhotoSense

Замалко да пропусна да запиша нещо тук този месец. По някакъв особен начин лети времето около мен напоследък. Не достатъчно бързо, така че да е неусетно, но не и достатъчно бавно, така че да имам време за всички неща, които искам или трябва да свърша.

Е, поне най-накрая направих нещо, което от доста време си бях наумил -- пуснах си фотоблог. Май се явява като компенсация за това, че не съм снимал сериозно от месеци. На музата и настроението ми за снимане сигурно им е омръзнало да не им обръщам внимание и вероятно са избягали някъде заедно, оставяйки ме сам с ежедневието ми. Надявам се скоро да се завърнат или ще ми се наложи да ги потърся някъде. Може би са отишли на планина? Искам и аз!

Съдържанието на фотоблога се разпространява свободно под същия лиценз, под който и този блог -- Creative Commons Attribution. Някои снимки ще правят изключение от това правило, например портретите вероятно ще се разпространяват под друг, по-ограничителен CC лиценз (CC-NC-ND?).

Ъм, май това е за този месец, до другия! И да не забравите за изгрева утре!