Author Archives: Иван

Откраднатата слава

Тази година исках да пропусна всичката дъндания покрай Music Idle^WIdol и подобните му там риалитита. Уви, не успях.

Първо от много места ме наводниха с линкове към всеизвестната песен Кен лий, която се оказа доста забавна, признавам. Реших да не се поддавам и започнах още по-старателно да отбягвам въпросното предаване. Това, обаче, май не му се понрави и то си намери малко извратен начин да ме хвърли в музиката, дето се казва.

За първи път преди седмица ми се включва непознат ник в скайп и ме пита “Ти ли си idol-а?”. Последва един доста смаян поглед от моя страна, който обаче нямаше кой да види, за да ми каже как точно съм изглеждал. Сигурно са ми трябвали няколко секунди, за да си повдигна увисналото чене, което явно беше зърнало нещо интересно на земята и се опитваше да я достигне. Както и да е, бързо запитване към чичко google показа, че един от участниците в тазгодишния мюзик айдъл има същите име и фамилия като моите. А-ха, ето защо са ме объркали. Обясних на фенката на въпросния идол, че не съм, който й трябва и всеки по живо, по здраво. Но краят на този разговор всъщност се оказа едва началото. Имаше затишие от няколко дни, но след това нападенията се възобновиха. На следващите една-две запалени фенки, които, странно защо, попадаха отново на мен в скайп, тръгвах да обяснявам, че са се объркали. Разбира се, ефект нямаше. Вместо това, набезите постепенно зачестиха, като днес достигнаха своя максимум от около 15 authorization requests и няколко опита за чат. Ето как се сдобих с малко слава на чужд гръб.

Сега може би ще има спад на интереса към моята особа. Предвид ситуацията обаче, струва ми се, че няма да се радвам дълго на блажено спокойствие и тия дни мога да очаквам нов наплив от фенки и тук-таме някой фен от мъжки пол. Така ще е докато свърши мюзик айдъл или поне докато не изгонят въпросния тип.

Може би тук е мястото да вметна, че от това, което видях, си направих извод, че моят адаш по име и фамилия е най-големия клоун в историята на това предаване. Държи се толкова арогантно, неадекватно и глупаво, че не мога да реша дали да се смея на простотията му или да се възмущавам и да го съжалявам. Все пак мисля, че този човек трябва да си смени и името, и фамилията.

Не му искам нито славата, нито фенките, сакън! Да чукнем на дърво!

Следсесийно

Най-сетне свърши тази сесия за мен. Формално изглежда, че е най-успешната до този момент, но не мога да кажа, че съм особено доволен от себе си, а личното удовлетворение е по-важно от всяка оценка. Установих, че имам твърде много пропуски от предишни години. Ще трябва да ги попълня, ако ще поемам сериозно по този път. А това вече не изглежда така малко вероятно, както преди година-две-три.

Сега, след като ми се махнаха от главата всякакви изпити, реферати, протоколи и други, ще мога да се позанимая с по-приятни неща, които оставях на по-заден план, като този блог например. Е, за нула време ще ме връхлети вторият семестър, заедно с куп други нови и отложени ангажименти, но поне няколко дена ще ми е по-широко около врата, надявам се.

Ще гледам да прекарвам колкото може повече време на открито, особено когато е слънчево и приятно топло. Все по-често ще ходя с колело на лекции. Сезонът отдавна започна.

Настроенията на Баба Марта

Изглеждаше само безобидно мрачно…

Започна да роси точно, когато трябваше да изляза с колелото. Помислих, че ще спре, но вместо това дъждът се засили. За нула време станах вир вода, а гумите нахвърляха по мене де що кал и мръсотия имаше по улицата. Май трябва да си купя калници най-сетне.

Не бях минал и една трета от пътя, когато реших, че не е чак толкова задължително да стигна, където бях тръгнал, затова се прибрах. Когато стигнах до вкъщи, отново само росеше. И ето сега, час и половина по-късно, се блещя почти сърдито на намигащото ми слънце.

Май чувам как отнякъде Баба Марта се смее…