Author Archives: Иван

Нови спирачки

Днес както се спусках с колелото спокойно по едно хубаво надолнище в парка, изведнъж усетих леко стържене при предните спирачки. Звукът беше като търкане на метал в метал. Очаквах го, крайно време беше всъщност. След седем години умерено каране и изминати над 6000 km, най-сетне ми се изтъркаха гумичките на спирачките.

Имах достатъчно време и отидох до Веломания на ул. Княз Борис I. Уточнявам магазина, защото там получих добро отношение, хубав съвет и бързо обслужване, т.е. заслужиха си добрата дума.

Предложиха ми два варианта за гумички на спирачките (май правилният термин на български е калодки). Единият вариант бяха някакви за около 2.50 лв комплекта, които изглеждаха съвсем фалшиви и пластмасови. Другите бяха с около 11 лв по-скъпи, но ме увериха, че са далеч по-качествени и много по-ефективно спиращи. Освен това могат да им се сменят само гумичките, не е необходимо човек да сменя цялата калодка. Без въобще да се замислям се спрях на вторите, на чиято марка не обърнах внимание, но са досущ като MTB-945VC на Baradine. Смениха ми ги сръчно срещу още 4 лв, пожелаха ми приятен ден и си тръгнах усмихнат.

Първия път, когато ми се наложи да използвам спирачките, всъщност трябваше само да намаля скоростта от около 10 km/h до към 5 km/h, за да изляза спокойно от тротоара на улицата. Стиснах спирачките, колкото бях свикнал да стискам старите за постигане на същата цел. Ококорих се, когато колелото, вместо просто да намали, се закова на място. Усмихнах се още по-широко и следващите 10 km до вкъщи преминаха в тестове на новите спирачки при всеки удобен момент.

Целта на тестовете беше както проверката какво могат новите спирачки, така и свикването с новата спирачна сила. Оказа се, че при скорост от около 21 km/h (почти 6 m/s) мога да спра безопасно за под 2 метра и почти безопасно при скорост от 36 km/h (10 m/s) в рамките на около 5 метра. Трябва много да се внимава с усилието, прилагано от пръстите на лявата ръка, защото когато е съвсем малко по-голямо, отколкото трябва, колелото се опитва да хвърли от седлото. Тестовете бяха проведени на сравнително равен участък и настилка от сух и предимно чист асфалт. Гореспоменатия спирачен път пък беше измерен съвсем “на око”, така че грешката от измерването е поне +/- 1 m.

Производителността на новите спирачки е в пъти по-добра от тази на старите. Може би се дължи на факта, че новите гумички са по-меки от старите. В резултат на това, обаче, най-вероято ще се износят в пъти по-бързо. Твърде рано е да се каже колко ще изкарат, но според мен няма да е повече от 2000 км и дори това им е много. При моето темпо на каране напоследък това означава около година, може би малко повече. Съвсем разумно.

Ваканция

Свърши сесията, а с нея и учебната година. Остана само да си напиша проекта за курса по Python, но него не го броя, защото записах този курс по-скоро за удоволствие, а покрай това и да понауча един хубав език за програмиране.

Бих казал, че след тази сесия съм значително по-доволен от предния път, но определено има какво още да се желае. То не че остана много за кога — от завършването ме делят три изпита и дипломна работа, но това си е цял семестър все пак.

Както сигурно се усеща от предишните постове, много ми се иска да запълня ваканцията с дълги разходки в планината, уморително излежаване на плажа и посещение на много интересни и непознати за мен места. А може и да поснимам малко… Уви, май голяма част от лятото ще прекарам в лабораторията, работейки над/с някой лазер или четейки някоя статия. Не че няма да е забавно, просто не е точно моята представа за хубаво изкарана лятна ваканция. Да не забравяме и къщните ремонтни дейности, от които, изглежда, няма къде да избягам.

Кой знае, все пак може би ще успея да си открадна по някой друг ден за така бленуваните летни занимания…

July Morning

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.