Много отдавна имах нужда да сменя изгледа на блога, но все не можех да си харесам тема. Имам странни изисквания, като например: да се валидира добре (CSS & XHTML); да е предимно светла; да е двуколонна (two-column); да е с фиксирана ширина; да е по-скоро семпла, а не претруфена; да е хубава (разбира се); и други все такива доста субективни неща. Когато има толкова много критерии, човек обикновено пропуска оптималното, търсейки перфектното.
След дълго лутане в търсене на моята тема, осъзнах, че няма да я намеря, освен ако не си я направя. И тъй като съм твърде мързелив за това, реших да се примиря с Tarski. Свежа е, май удовлетворява повечето ми изисквания и ми допада доста повече от предишната.
Сега, след като вътрешните ми терзания по отношение на темата намаляха, се надявам по-често да имам желание да пиша тук. Обаче шансовете за това са малки, ако е вярна поговорката, че вълкът кожата си мени, но нрава — не.
Ам да ти е честита кожата :)
Писането на коментарите ми харесва как е направено малко по раздрвижено е :)
Благодаря :)
Да, по-раздвижено е малко, но се надявам все пак да не е объркващо. Освен това май поддържа gravatar-и.
Mного е хубава! :)
Радвам се, че ти харесва :)
Честита тема. Изглежда супер. Но защо фиксирана ширина? Вкъщи съм с 22″ монитор и намирам фиксираната ширина по-скоро за минус.
Благодаря! А фиксираната ширина е точно заради големите дисплеи. Аз съм с 1400 точки по широката страна и когато отворя някакъв текст, който ми се разпъва от край до край, се губя по редовете. Понякога свършвам с четенето на един и след това ми трябват 2-3 секунди да се ориентирам кой точно е следващия. Освен това типографите казват, че е добре на един ред да се събират от около 60 до към 80 символа. Ако са повече, това затруднявало четенето. Затова и повечето книги се вместват в тези граници. По-големите като размер издания пък са в няколко колони, всяка от които е по-тясна от 60 символа на ред. Такива разни съображения, но най-вече въпрос на субективно възприятие.