Никога не чистя запотените от влагата прозорци.
Светът изглежда различно през мъглата на стъклото. Някак нереален е и само леко е загатнат с размазани щрихи, оставяйки на въображението възможността да ги запълни с най-причудливи форми и случки. Дори невъзможното изглежда съвсем реално и постижимо.
Всеки вижда своя свят през пелената на мокрия прозорец. Някои може би не харесват световете си и опитват да избягат от тях като търсят убежище в реалността, затова избърсват старателно стъклото и се вторачват навън.
Не чистя запотените прозорци.
Само така Ивански, човек трябва да живее в лека заблуда иначе светът може да ми се види доста непривлекателно място :)