Tag Archives: emotions

За разума

Вчера взех доста неразумно решение за прекарване на деня. Не, не съм правил нещо откачено или глупаво, или дори необмислено. Всъщност се опитах да го погледна от всички страни предната вечер. Неразумното се състеше в това, че на всяка стъпка към решението разумът ми предлагаше по десет причини “против” срещу всяка една “за” — и ги пренебрегнах. Всичките.

Сутринта просто се събудих и бях взел най-противоречащото на гласа на разума си решение. Не е важно какво точно се случи, важно е как. За моя изненада, всички отделни моменти този ден се напаснаха чудесно и се допълниха взаимно. Всичко се случи когато трябва, където трябва и както трябва. Дори лекият дъжд и проникващият хлад бяха съвсем, съвсем подходящи. Не беше идеално, просто се получи вероятно много по-добре, отколкото ако всичко беше предварително разумно и прилежно планувано.

И преди съм казвал, че понякога трябва да оставим разума си някъде настрани, в шкафа или на бюрото и да позволим на нещата да се случат. Имам си още едно потвърждение.

July Morning

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.

When Passion Rules The Game

Случвало ли ви се е да се събудите с някоя мелодия в главата си и тя да ви съпътства през деня? На мен ми се случва понякога. Днес е един от малкото такива дни. В момента в главата ми звучи Passion Rules The Game на Scorpions, въпреки че не съм я слушал от миналата година или всъщност отпреди около седмица.

Може би причината е, че вчерашният ми ден беше начертан предимно от емоциите и спонтанните решения. Получи се истинско приключение, при това много приятно. Няма да се опитвам да го описвам тук, не ми е това целта. А и надали ще се остави току-така да го поставя в рамките на думите си.

Другаде ми е мисълта. Полезно е понякога да направиш нещо различно, нещо почти неразумно, нещо, което не би направил всеки ден. Да го направиш спонтанно и дори да нямаш идея как точно ще свърши. Прогонва за момент сивотата на ежедневието и разчиства малко място за вдъхновение и креативност. Глътка въздух.

Добре е понякога да се оставяме да ни водят чувствата. Разбира се, не бива да се прекалява, защото тогава се превръщаме от хора в първосигнално реагиращи същества. Но къде е границата?

Има и друго. Когато правим нещо, то се получава най-добре, когато в него сме вложили много страст и много чувства. Всъщност единствено тогава това нещо има смисъл за нас…