Винаги, когато ми хрумне някоя идея, й позволявам да ми се изплъзне заради технически неща. Ето например сега, чудя се каква категория да измисля на този пост, преди още да съм го започнал. Освен това се чудя какво да е заглавието и куп други подробности… Всички тези неща успяват някакси да ме възпрат в дадения момент да напиша това, което ми е дошло наум. После пък идеята си заминава и я се върне, я не.

Този пост също постоя в черновата няколко дена. Привидно причините пак са някакви дреболии. Ако се вгледам по-надълбоко, започвам да подозирам себе си в педантичност или нерешителност. Първото на пръв поглед не се отнася за мен. Не приличам много на такъв човек, но понякога отвътре нещо ме човърка да “изглаждам гънките” на нещата, които правя. Това сигурно може да бъде полезно в разумни граници, но не знам дали се вмествам в такива.

Колкото до нерешителността, май веднага ми проличава, че ми е присъща. Не се сещам някога това да ми е помагало. Тъкмо напротив, заради това, че съм нерешителен, съм изпуснал много най-различни възможности. Изглежда това е едно от нещата, които трябва да променя у себе си. Защото иначе идеите си отиват неосъществени, пропускат се шансове, дори в някои случаи заради нерешителност можеш да загубиш нещо скъпо за теб…

Всъщност, причината да се замисля колко е сериозен този проблем, е това, което LeeAnn е написала по темата преди време. Тя е разгледала проблема много по-подробно, показала е какви могат да бъдат последиците и дори предлага начин за справяне с нерешителността. Разбира се, не възнамерявам да го следвам сляпо, но идеята ще ми бъде от полза.