You are currently browsing the archive for the thoughts category.
Както се разхождах днес, зареяният ми поглед попадна случайно на един билборд, на който пишеше: „Имат ли звездите сърца?“
Откъде да знам имат ли звездите сърца? Сигурно имат нещо, което ги поддържа живи, но имат ли сърца? Не знам, а и един друг въпрос е по-важен.
Аз имам ли сърце?
Tags: introverted
Изтичат последните часове от 2008-ма година… Излъгах, написах това доста преди Нова година. Причината е, че точно сега ми е дошло настроението да пиша на тази тема. Като се познавам, се съмнявам, че ще ми се пише, когато му е времето. Пък и много се надявам да нямам време за това в последните часове на 2008-ма.
Миналата година от баницата на самия купон за Нова година си изтеглих един страхотен късмет – много (широки) усмивки1. От баницата вкъщи пък ми се паднаха „работа“, паричката и „нова къща“. Страхотно нали?
Много усмивки наистина имаше, някои дадох, някои получих, а някои бяха даже и много широки. Заплатих за тях обаче солено. Струваше си. Истинска работа, обаче, така и не започнах. Най-вероятно затова и парички нямаше много. Без парички пък каква нова къща? Буквално погледнато нищо не се сбъдна (оставяйки настрана усмивките, де). То вярно, че от само себе си няма да се сбъдне, човек сам трябва да сбъдне мечтите си.
А мечти получих тази година. Не много, просто достатъчно така, че да не ми се разпиляват усилията в твърде много посоки. Така изникна работа, но не от онази, за която ти плащат, а такава, която трябва да свършиш, за да се доближиш до целта си. Парата, струва ми се, символизира това, което наистина желае човекът, на когото се пада2. Получих си от него. Казват, че домът е там, където е сърцето. В такъв смисъл даже и нова къща си имам. Остава само да стигна там.
Излиза, че всички късметчета са се сбъднали в някакъв смисъл. Въпрос на тълкуване? Сигурно.
Вчера взех доста неразумно решение за прекарване на деня. Не, не съм правил нещо откачено или глупаво, или дори необмислено. Всъщност се опитах да го погледна от всички страни предната вечер. Неразумното се състеше в това, че на всяка стъпка към решението разумът ми предлагаше по десет причини „против“ срещу всяка една „за“ – и ги пренебрегнах. Всичките.
Сутринта просто се събудих и бях взел най-противоречащото на гласа на разума си решение. Не е важно какво точно се случи, важно е как. За моя изненада, всички отделни моменти този ден се напаснаха чудесно и се допълниха взаимно. Всичко се случи когато трябва, където трябва и както трябва. Дори лекият дъжд и проникващият хлад бяха съвсем, съвсем подходящи. Не беше идеално, просто се получи вероятно много по-добре, отколкото ако всичко беше предварително разумно и прилежно планувано.
И преди съм казвал, че понякога трябва да оставим разума си някъде настрани, в шкафа или на бюрото и да позволим на нещата да се случат. Имам си още едно потвърждение.
Не, не съм тръгнал да си купувам слънчеви очила (все още). Целта на този пост е от една страна да изясня темата за себе си и от друга – да проверя как физическите разсъждения могат да помогнат. Също така това писание беше подтикнато донякъде от разказа на iffi по темата.
Вероятно някои от нещата, които разглеждам тук не са ми съвсем ясни. Естетическата страна на въпроса пък въобще няма да я споменавам. Вместо това ще започна с едно далеч по-простичко понятие.
Поляризация
Светлината представлява електромагнитна вълна и като такава притежава една много интересна характеристика, а именно – поляризация. Тук дори няма да опитам да обясня това явление. За нашите цели е достатъчно да знаем, че съществува неполяризирана1 и поляризирана светлина. Има различни видове поляризация, в случая не е важно какви са точно. По-важното е, че можем да филтрираме светлина с дадена поляризация. Но по-голямата част от светлината е неполяризирана, тогава това с какво ни помага? Когато светлината се отразява от неметални повърхности (стъкло, вода, сняг, небе и т.н.) тя се поляризира по определен начин. Значи ако филтрираме светлината с въпросната поляризация, ще премахнем досадните отблясъци от стъклата на колите или от локвите, или пък от преспите сняг.
Точно тук идват на помощ поляризиращите очила. Те имат в стъклата си поляризационен филтър, който е така направен (правилният термин е „завъртян“), че да премахва най-често срещаните отблясъци. Това облекчава много очите в ясен, слънчев ден, когато всичко наоколо блести та се къса. Поляризиращите очила са особено полезни при шофиране, защото по и около пътя обикновено има много отблясъци, а човек няма накъде да отмести поглед.
UV защита
Поляризиращите свойства са много полезни, но ако има нещо, което е наистина важно за едни слънчеви очила, това е защитата от ултравиолетово (UV) лъчение. Защо?
UV лъчите притежават голяма енергия, понеже имат висока честота. Голямата енергия пък им позволява да вършат поразии като например да причиняват тен, изгаряне, рак на кожата, различни увреждания на ретината и други подобни неприятни неща. Нормално зениците на човек са достатъчно затворени, за да предпазват сравнително добре ретината от вредното UV лъчение. Когато обаче човек сложи пред очите си тъмни очила, зениците му се отварят, за да компенсират недоимъка на светлина. Ако очилата не филтрират UV лъчите, заради по-отворената зеница, ретината се оказва по-изложена на вредното UV лъчение, отколкото ако тъмните очила ги няма. Това е една добра причина UV защитата на слънчевите очила да е толкова важна.
За съжаление не е лесно човек да провери каква UV защита предлагат очилата му и му остава единствено да вярва на това, което производителят е написал. Всъщност, самата проверка за UV защита е елементарна, стига човек да има достъп до спектрофотометър. Уви, не всеки има такава апаратура вкъщи. Поради тази причина преди време обикалях оптиките в търсене на някоя, в която могат да направят такава проверка. Нямах успех тогава, но бих бил благодарен на някой, ако случайно знае, да сподели информация.
Заключение
Защитата от UV лъчение е жизнено важна за едни слънчеви очила и още повече за очите, пред които са сложени. Ако очилата нямат такава, по-добре е да не се използват. Тъй като не е лесна проверката за наличието на подобна защита, трябва да се вярва на производителя. Тоест, очилата „куче марка“ не са добра идея. От друга страна лесно се вижда дали очилата притежават поляризиращи свойства. Но ако са поляризиращи, това в никакъв случай не е гаранция, че филтрират достатъчно добре UV лъчението.
Edit
Изглежда, навремето не съм търсил достатъчно упорито за оптика, в която да правят проверка на очила за защита от UV лъчение. Сега не е толкова трудно да се намери такава. Гугъл е услужлив и казва къде има.
Tags: light, polarization, sunglasses, UV
Много отдавна имах нужда да сменя изгледа на блога, но все не можех да си харесам тема. Имам странни изисквания, като например: да се валидира добре (CSS & XHTML); да е предимно светла; да е двуколонна (two-column); да е с фиксирана ширина; да е по-скоро семпла, а не претруфена; да е хубава (разбира се); и други все такива доста субективни неща. Когато има толкова много критерии, човек обикновено пропуска оптималното, търсейки перфектното.
След дълго лутане в търсене на моята тема, осъзнах, че няма да я намеря, освен ако не си я направя. И тъй като съм твърде мързелив за това, реших да се примиря с Tarski. Свежа е, май удовлетворява повечето ми изисквания и ми допада доста повече от предишната.
Сега, след като вътрешните ми терзания по отношение на темата намаляха, се надявам по-често да имам желание да пиша тук. Обаче шансовете за това са малки, ако е вярна поговорката, че вълкът кожата си мени, но нрава – не.
Tags: themes
Случвало ли ви се е да се събудите с някоя мелодия в главата си и тя да ви съпътства през деня? На мен ми се случва понякога. Днес е един от малкото такива дни. В момента в главата ми звучи Passion Rules The Game на Scorpions, въпреки че не съм я слушал от миналата година или всъщност отпреди около седмица.
Може би причината е, че вчерашният ми ден беше начертан предимно от емоциите и спонтанните решения. Получи се истинско приключение, при това много приятно. Няма да се опитвам да го описвам тук, не ми е това целта. А и надали ще се остави току-така да го поставя в рамките на думите си.
Другаде ми е мисълта. Полезно е понякога да направиш нещо различно, нещо почти неразумно, нещо, което не би направил всеки ден. Да го направиш спонтанно и дори да нямаш идея как точно ще свърши. Прогонва за момент сивотата на ежедневието и разчиства малко място за вдъхновение и креативност. Глътка въздух.
Добре е понякога да се оставяме да ни водят чувствата. Разбира се, не бива да се прекалява, защото тогава се превръщаме от хора в първосигнално реагиращи същества. Но къде е границата?
Има и друго. Когато правим нещо, то се получава най-добре, когато в него сме вложили много страст и много чувства. Всъщност единствено тогава това нещо има смисъл за нас…
Няма да правя някаква подробна равносметка за изминалата година. Само ще кажа, че за мен като цяло беше неприятна. През повечето време бях потънал в разни мрачни мисли. Имаше, разбира се, и хубави моменти, случиха се и хубави неща. Завърших успешно бакалавърската си степен, запознах се с чудесни хора, научих малко повече за себе си и опознах по-добре някои от близките си.
Посрещнах новата година при сестра си. Не бях много в настроение за купони, но на този си прекарах повече от чудесно. Надхвърли очакванията ми многократно и се радвам много, че отидох. Гледката на София от високо в новогодишната нощ е страхотна. Изпратих старата година с широка усмивка и сега с нетърпение чакам да видя какво ще ми поднесе новата.
Първият ден от новата година започна с едни малки снежинки, носещи се насам-натам. Полепваха по косата и се топяха по бузите ѝ…
Tags: beginning, holiday, snowflakes
Винаги, когато ми хрумне някоя идея, ѝ позволявам да ми се изплъзне заради технически неща. Ето например сега, чудя се каква категория да измисля на този пост, преди още да съм го започнал. Освен това се чудя какво да е заглавието и куп други подробности… Всички тези неща успяват някакси да ме възпрат в дадения момент да напиша това, което ми е дошло наум. После пък идеята си заминава и я се върне, я не.
Този пост също постоя в черновата няколко дена. Привидно причините пак са някакви дреболии. Ако се вгледам по-надълбоко, започвам да подозирам себе си в педантичност или нерешителност. Първото на пръв поглед не се отнася за мен. Не приличам много на такъв човек, но понякога отвътре нещо ме човърка да „изглаждам гънките“ на нещата, които правя. Това сигурно може да бъде полезно в разумни граници, но не знам дали се вмествам в такива.
Колкото до нерешителността, май веднага ми проличава, че ми е присъща. Не се сещам някога това да ми е помагало. Тъкмо напротив, заради това, че съм нерешителен, съм изпуснал много най-различни възможности. Изглежда това е едно от нещата, които трябва да променя у себе си. Защото иначе идеите си отиват неосъществени, пропускат се шансове, дори в някои случаи заради нерешителност можеш да загубиш нещо скъпо за теб…
Всъщност, причината да се замисля колко е сериозен този проблем, е това, което LeeAnn е написала по темата преди време. Тя е разгледала проблема много по-подробно, показала е какви могат да бъдат последиците и дори предлага начин за справяне с нерешителността. Разбира се, не възнамерявам да го следвам сляпо, но идеята ще ми бъде от полза.
Винаги съм се чувствал малко неловко, когато започна да уча нов език за програмиране и първата програма, която трябва да напиша на него, е такава, която да извежда „Hello world!“. Знам, че е нещо като традиция, но поради някаква причина никога не съм харесвал тази така важна първа стъпка. Може би затова не съм станал програмист, не знам. ;-)
По-важното е, че най-сетне се наканих да започна свой блог. Вече близо четири години обикалям по чуждите блогове и малко по малко опознавам авторите им, спотайвайки се в сенките. Предимно четях и дълго време това ми беше напълно достатъчно. Въпреки това, отдавна ми се прокрадва идейката за собствен блог. Винаги съм успявал по една или друга причина да я подтисна, къде съзнателно, къде не съвсем. Е, явно накрая поривът ме е надвил.
Всъщност никак не обичам да се боря с поривите си, вместо това предпочитам да ги последвам и да видя къде ще ме отведат. Затова смятам да пиша този блог най-вече заради себе си. По редовете, а и между тях, ще се стремя да бъда такъв, какъвто съм. Това, разбира се, както в реалния живот, така и тук, не е достижимо на 100% по ред причини. Но важно е желанието, нали?
Има още няколко причини да започна този блог. Едната е, че така се надявам да се науча да пиша. Не, не като писател, а по-скоро да изразявам по-ясно мислите си, надявайки се, че самите те ще станат по-ясни. Сигурно са се опитали да ме научат на това в училище, но изглежда някак съм го пропуснал. Значи повече приличам на първокласник, отколкото на писател. ;-) Вярвам, че като пиша за някакъв проблем, това ми помага да разбера каква е позицията ми спрямо него и евентуално се доближавам до решението. Това е още една причина. Възможността да споделям някои емоции и случки пък е друга… Бързо мога да си намеря още поне няколко. Въобще, причини май не ми липсват. По-интересното е, че такива дори не ми трябват! :-)
Ето, че въпроса с причините за блогването вече ми се поизбистри. Още не ми е ясно колко редовно ще пиша тук, нито на какви точно теми, но пък и това не е толкова важно. Освен това сигурно скоро ще разбера.
Можете да ползвате свободно съдържанието на този сайт под условията на Криейтив Комънс Признание 2.5 договор.
“SeekSense” (cc) Ivan Angelov
