(не)Сбъднати късметчета

Изтичат последните часове от 2008-ма година... Излъгах, написах това доста преди Нова година. Причината е, че точно сега ми е дошло настроението да пиша на тази тема. Като се познавам, се съмнявам, че ще ми се пише, когато му е времето. Пък и много се надявам да нямам време за това в последните часове на 2008-ма.

Миналата година от баницата на самия купон за Нова година си изтеглих един страхотен късмет -- много (широки) усмивки ((Опитвам да предам смисъла само с две думи и почти ме е срам от това, защото пожеланието беше много по-оригинално и забавно.)). От баницата вкъщи пък ми се паднаха "работа", паричката и "нова къща". Страхотно нали?

Много усмивки наистина имаше, някои дадох, някои получих, а някои бяха даже и много широки. Заплатих за тях обаче солено. Струваше си. Истинска работа, обаче, така и не започнах. Най-вероятно затова и парички нямаше много. Без парички пък каква нова къща? Буквално погледнато нищо не се сбъдна (оставяйки настрана усмивките, де). То вярно, че от само себе си няма да се сбъдне, човек сам трябва да сбъдне мечтите си.

А мечти получих тази година. Не много, просто достатъчно така, че да не ми се разпиляват усилията в твърде много посоки. Така изникна работа, но не от онази, за която ти плащат, а такава, която трябва да свършиш, за да се доближиш до целта си. Парата, струва ми се, символизира това, което наистина желае човекът, на когото се пада ((В този смисъл парата действително означава пари, само ако се падне на някой сребролюбец.)). Получих си от него. Казват, че домът е там, където е сърцето. В такъв смисъл даже и нова къща си имам. Остава само да стигна там.

Излиза, че всички късметчета са се сбъднали в някакъв смисъл. Въпрос на тълкуване? Сигурно.

Сънувах те...

Сънувах те. Десет години преди да те срещна. Червена кухня, мека светлина, вълниста коса, момиче в бледо синьо. В прегръдките ми. Непознато нежно чувство, галещо, обладаващо. Събудих се. Сънят избледня, чувството остана. Чувството избледня, споменът остана.

Търсих те. Десет години. На друга земя, в чужди сърца. Блян, копнеж. Смътен спомен за нежно чувство, неизпитано. Забрава.

Намерих те. След десет години. Червена кухня, мека светлина, вълниста коса, момиче в бледо синьо. В прегръдките ми. Познато нежно чувство, галещо, обладаващо. Тръгна си. Чувството остана.