Изглеждаше само безобидно мрачно…

Започна да роси точно, когато трябваше да изляза с колелото. Помислих, че ще спре, но вместо това дъждът се засили. За нула време станах вир вода, а гумите нахвърляха по мене де що кал и мръсотия имаше по улицата. Май трябва да си купя калници най-сетне.

Не бях минал и една трета от пътя, когато реших, че не е чак толкова задължително да стигна, където бях тръгнал, затова се прибрах. Когато стигнах до вкъщи, отново само росеше. И ето сега, час и половина по-късно, се блещя почти сърдито на намигащото ми слънце.

Май чувам как отнякъде Баба Марта се смее…