Както се разхождах днес, зареяният ми поглед попадна случайно на един билборд, на който пишеше: “Имат ли звездите сърца?”
Откъде да знам имат ли звездите сърца? Сигурно имат нещо, което ги поддържа живи, но имат ли сърца? Не знам, а и един друг въпрос е по-важен.
Аз имам ли сърце?
Изтичат последните часове от 2008-ма година… Излъгах, написах това доста преди Нова година. Причината е, че точно сега ми е дошло настроението да пиша на тази тема. Като се познавам, се съмнявам, че ще ми се пише, когато му е времето. Пък и много се надявам да нямам време за това в последните часове на 2008-ма.
Миналата година от баницата на самия купон за Нова година си изтеглих един страхотен късмет — много (широки) усмивки ((Опитвам да предам смисъла само с две думи и почти ме е срам от това, защото пожеланието беше много по-оригинално и забавно.)). От баницата вкъщи пък ми се паднаха “работа”, паричката и “нова къща”. Страхотно нали?
Много усмивки наистина имаше, някои дадох, някои получих, а някои бяха даже и много широки. Заплатих за тях обаче солено. Струваше си. Истинска работа, обаче, така и не започнах. Най-вероятно затова и парички нямаше много. Без парички пък каква нова къща? Буквално погледнато нищо не се сбъдна (оставяйки настрана усмивките, де). То вярно, че от само себе си няма да се сбъдне, човек сам трябва да сбъдне мечтите си.
А мечти получих тази година. Не много, просто достатъчно така, че да не ми се разпиляват усилията в твърде много посоки. Така изникна работа, но не от онази, за която ти плащат, а такава, която трябва да свършиш, за да се доближиш до целта си. Парата, струва ми се, символизира това, което наистина желае човекът, на когото се пада ((В този смисъл парата действително означава пари, само ако се падне на някой сребролюбец.)). Получих си от него. Казват, че домът е там, където е сърцето. В такъв смисъл даже и нова къща си имам. Остава само да стигна там.
Излиза, че всички късметчета са се сбъднали в някакъв смисъл. Въпрос на тълкуване? Сигурно.
Вчера взех доста неразумно решение за прекарване на деня. Не, не съм правил нещо откачено или глупаво, или дори необмислено. Всъщност се опитах да го погледна от всички страни предната вечер. Неразумното се състеше в това, че на всяка стъпка към решението разумът ми предлагаше по десет причини “против” срещу всяка една “за” — и ги пренебрегнах. Всичките.
Сутринта просто се събудих и бях взел най-противоречащото на гласа на разума си решение. Не е важно какво точно се случи, важно е как. За моя изненада, всички отделни моменти този ден се напаснаха чудесно и се допълниха взаимно. Всичко се случи когато трябва, където трябва и както трябва. Дори лекият дъжд и проникващият хлад бяха съвсем, съвсем подходящи. Не беше идеално, просто се получи вероятно много по-добре, отколкото ако всичко беше предварително разумно и прилежно планувано.
И преди съм казвал, че понякога трябва да оставим разума си някъде настрани, в шкафа или на бюрото и да позволим на нещата да се случат. Имам си още едно потвърждение.