September 2008

You are currently browsing the monthly archive for September 2008.

Какво е оптика?

Много пъти започвах този пост така: „Светлината е“. И стигах до там. Светлината е… каква? Бърза? Могъща? Опасна? Красива? Жизнено необходима? Светлината със сигурност е всичко това и много повече. Всъщност правилният въпрос за физиката не е „каква“, а „какво“ е светлината. Интересуваме се от характеристиките и свойствата ѝ, както и от явленията, свързани с взаимодействието ѝ с веществото. Оптиката е тъкмо това — наука, имаща за цел да впримчи светлината в черупка, отговаряйки на тези въпроси.

В оптиката има три основни направления, определени от основните модели за разпространение на светлината:

  • Геометрична оптика — изучава светлината като геометрични лъчи
  • Вълнова оптика — изучава светлината като вълни
  • Квантова оптика — изучава светлината като частици

Може би тези модели биха изглеждали малко противоречащи си и взаимно изключващи се на човек, който не е внимавал в час по физика. Всъщност истината е, че те представят едно и също нещо — светлината — в различни приближения. Редът на подреждане не е случаен, той е от най-опростения (най-много неща се пренебрегват) към най-конкретния, освен това хронологичният ред на възникване е горе-долу същия.

Следва кратко описание на всеки модел.

Read the rest of this entry »

Tags: ,

Сънувах те…

Сънувах те. Десет години преди да те срещна. Червена кухня, мека светлина, вълниста коса, момиче в бледо синьо. В прегръдките ми. Непознато нежно чувство, галещо, обладаващо. Събудих се. Сънят избледня, чувството остана. Чувството избледня, споменът остана.

Търсих те. Десет години. На друга земя, в чужди сърца. Блян, копнеж. Смътен спомен за нежно чувство, неизпитано. Забрава.

Намерих те. След десет години. Червена кухня, мека светлина, вълниста коса, момиче в бледо синьо. В прегръдките ми. Познато нежно чувство, галещо, обладаващо. Тръгна си. Чувството остана.

Tags: , ,

За разума

Вчера взех доста неразумно решение за прекарване на деня. Не, не съм правил нещо откачено или глупаво, или дори необмислено. Всъщност се опитах да го погледна от всички страни предната вечер. Неразумното се състеше в това, че на всяка стъпка към решението разумът ми предлагаше по десет причини „против“ срещу всяка една „за“ — и ги пренебрегнах. Всичките.

Сутринта просто се събудих и бях взел най-противоречащото на гласа на разума си решение. Не е важно какво точно се случи, важно е как. За моя изненада, всички отделни моменти този ден се напаснаха чудесно и се допълниха взаимно. Всичко се случи когато трябва, където трябва и както трябва. Дори лекият дъжд и проникващият хлад бяха съвсем, съвсем подходящи. Не беше идеално, просто се получи вероятно много по-добре, отколкото ако всичко беше предварително разумно и прилежно планувано.

И преди съм казвал, че понякога трябва да оставим разума си някъде настрани, в шкафа или на бюрото и да позволим на нещата да се случат. Имам си още едно потвърждение.

Tags: ,

Посоки

Струва ми се, че поставих нов рекорд по неписане в блога си, повече от месец и половина. Причините са различни, май най-вече не ми се пишеше. От време на време ме докосваха някакви идеи, проблясваха, искаха да кажат нещо, но вихърът от пъстри емоции, блянове и случки ги потапяше бързо отново в морето.

Да, за този месец и половина успях да стигна до морето три пъти за по няколко дни. Събрах слънце, пясък, солена вода и морска пяна за цяла година.

Омайващо горещи и пронизително ледени моменти оцветиха последните седмици, опитвайки се да ме извадят от спокойното ми равновесие. За хубаво е. Сега чертая нови посоки и удебелявам с черно някои нахвърляни вече стари.

Този блог също променя малко посоката си. Ще започна да пиша за физика — за нещата, които ме интересуват, които искам да обясня, които искам да си изясня; за проблемите на физиката; за физиката в ежедневието и каквото още ми хрумне в последствие. Амбициозно. Да видим.

Целта не е да запаля някого по физиката. Поне не някой друг, освен себе си. За да следвам посоката си.

Tags: , ,