Светлина в черупка -- Оптика

Какво е оптика?

Много пъти започвах този пост така: "Светлината е". И стигах до там. Светлината е... каква? Бърза? Могъща? Опасна? Красива? Жизнено необходима? Светлината със сигурност е всичко това и много повече. Всъщност правилният въпрос за физиката не е "каква", а "какво" е светлината. Интересуваме се от характеристиките и свойствата ѝ, както и от явленията, свързани с взаимодействието ѝ с веществото. Оптиката е тъкмо това -- наука, имаща за цел да впримчи светлината в черупка, отговаряйки на тези въпроси.

В оптиката има три основни направления, определени от основните модели за разпространение на светлината:

  • Геометрична оптика -- изучава светлината като геометрични лъчи
  • Вълнова оптика -- изучава светлината като вълни
  • Квантова оптика -- изучава светлината като частици

Може би тези модели биха изглеждали малко противоречащи си и взаимно изключващи се на човек, който не е внимавал в час по физика. Всъщност истината е, че те представят едно и също нещо -- светлината -- в различни приближения. Редът на подреждане не е случаен, той е от най-опростения (най-много неща се пренебрегват) към най-конкретния, освен това хронологичният ред на възникване е горе-долу същия.

Следва кратко описание на всеки модел.

Continue reading

Посоки

Струва ми се, че поставих нов рекорд по неписане в блога си, повече от месец и половина. Причините са различни, май най-вече не ми се пишеше. От време на време ме докосваха някакви идеи, проблясваха, искаха да кажат нещо, но вихърът от пъстри емоции, блянове и случки ги потапяше бързо отново в морето.

Да, за този месец и половина успях да стигна до морето три пъти за по няколко дни. Събрах слънце, пясък, солена вода и морска пяна за цяла година.

Омайващо горещи и пронизително ледени моменти оцветиха последните седмици, опитвайки се да ме извадят от спокойното ми равновесие. За хубаво е. Сега чертая нови посоки и удебелявам с черно някои нахвърляни вече стари.

Този блог също променя малко посоката си. Ще започна да пиша за физика -- за нещата, които ме интересуват, които искам да обясня, които искам да си изясня; за проблемите на физиката; за физиката в ежедневието и каквото още ми хрумне в последствие. Амбициозно. Да видим.

Целта не е да запаля някого по физиката. Поне не някой друг, освен себе си. За да следвам посоката си.

Илюзии

Robert W. Boyd -- Nonlinear Optics

R.W. Boyd -- Nonlinear Optics

Наскоро взех първата в живота си стипендия и веднага реших да я оползотворя, поръчвайки си тази чудесна книжка. Както сигурно се вижда от заглавието ѝ, представлява въведение в нелинейната оптика. Това, което не личи от пръв поглед, е, че всъщност книгата е много хубав учебник по нелинейна оптика. Достатъчно изчерпателна е, добре структурирана и, което е най-важното, написана е на език, изключително достъпен за средностатистическия физик (или дори кандидат за такъв). Знам, защото част от предишното издание беше в основата на дипломната ми работа върху фоторефрактивния ефект. Разбира се, тогава разполагах само с пиратската версия в DjVu формат. Дори от екран книгата беше приятна за четене, а сега предвкусвам удоволствието от разгръщането на хартиените страници на моя собствен екземпляр. :) Е, стипендията за два месеца замина за броени секунди, но тя нали е за това -- да подпомага обучението. ;) От друга страна, пратката се очаква да пристигне малко след рождения ми ден, което означава, че вече съм си направил подарък и за него.

Richard Bach -- Illusions

Повечето книги на Ричард Бах са мечтателски, красиви и вдъхновяващи. Всички са изпълнени с невероятни (или май всъщност доста вероятни) идеи за света. "Илюзии" не само, че не прави изключение, а дори е по-пленяваща... Още с докосването на първата страница вече бях омагьосан.

За да те превземе напълно магията обаче, трябва да четеш книжката някъде навън, сред природата. Слънцето да гали ръцете ти, топлият повей на вятъра да играе с косите ти, а листата и тревата да шепнат песента си в ушите ти. Но внимавай, така могат неусетно да се изнижат часове...