Category Archives: sense

Посоки

Струва ми се, че поставих нов рекорд по неписане в блога си, повече от месец и половина. Причините са различни, май най-вече не ми се пишеше. От време на време ме докосваха някакви идеи, проблясваха, искаха да кажат нещо, но вихърът от пъстри емоции, блянове и случки ги потапяше бързо отново в морето.

Да, за този месец и половина успях да стигна до морето три пъти за по няколко дни. Събрах слънце, пясък, солена вода и морска пяна за цяла година.

Омайващо горещи и пронизително ледени моменти оцветиха последните седмици, опитвайки се да ме извадят от спокойното ми равновесие. За хубаво е. Сега чертая нови посоки и удебелявам с черно някои нахвърляни вече стари.

Този блог също променя малко посоката си. Ще започна да пиша за физика — за нещата, които ме интересуват, които искам да обясня, които искам да си изясня; за проблемите на физиката; за физиката в ежедневието и каквото още ми хрумне в последствие. Амбициозно. Да видим.

Целта не е да запаля някого по физиката. Поне не някой друг, освен себе си. За да следвам посоката си.

July Morning

Не ми е известно другаде по света да има традиция хората да се събират и да посрещат заедно Слънцето на първи юли. Това май е наш си, български празник, при това сравнително нов. Има някаква връзка с хипи движението, с протеста срещу комунистическия режим. Освен това, според българската уикипедия,

Идеята за джулая е по-жива от всякога. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно подтискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

Не знам на какво има привкус идеята, според мен всеки разбира празника различно и в това няма нищо лошо. Вътрешно се бунтувам срещу хората, празнуващи July Morning и незнаещи името на групата автор на песента или дори незнаещи за съществуването на такава песен. Но хей, всеки е свободен да възприема празника, както намери за добре.

За мен това е много личен и още повече емоционален празник. Не се чувствам много близък с хипитата, макар да споделям част от идеите им. Борбата с комунистическата власт също не ми е позната, бил съм малък по онова време. Не, духът на July Morning е в песента. Във всеки стих. Във всеки акорд. В ритъма, в чувствата.

Проблемите, емоциите, мечтите ми, всички са вплетени някакси в тази песен. В красива утрин изгревът на Слънцето успява да ги извади наяве. Тогава мога да почувствам кой съм, къде съм и накъде съм поел.

Не е задължително да е на първи юли, не е нужно дори да бъде месец юли, не е необходимо да е на брега на морето. Важен е Изгревът, важна е нагласата, важна е и компанията от близки хора. А песента… Песента може да не звучи в ушите, важното е да звучи в сърцата.

Илюзии

Robert W. Boyd -- Nonlinear Optics

R.W. Boyd — Nonlinear Optics

Наскоро взех първата в живота си стипендия и веднага реших да я оползотворя, поръчвайки си тази чудесна книжка. Както сигурно се вижда от заглавието ѝ, представлява въведение в нелинейната оптика. Това, което не личи от пръв поглед, е, че всъщност книгата е много хубав учебник по нелинейна оптика. Достатъчно изчерпателна е, добре структурирана и, което е най-важното, написана е на език, изключително достъпен за средностатистическия физик (или дори кандидат за такъв). Знам, защото част от предишното издание беше в основата на дипломната ми работа върху фоторефрактивния ефект. Разбира се, тогава разполагах само с пиратската версия в DjVu формат. Дори от екран книгата беше приятна за четене, а сега предвкусвам удоволствието от разгръщането на хартиените страници на моя собствен екземпляр. :) Е, стипендията за два месеца замина за броени секунди, но тя нали е за това — да подпомага обучението. ;) От друга страна, пратката се очаква да пристигне малко след рождения ми ден, което означава, че вече съм си направил подарък и за него.

Richard Bach — Illusions

Повечето книги на Ричард Бах са мечтателски, красиви и вдъхновяващи. Всички са изпълнени с невероятни (или май всъщност доста вероятни) идеи за света. “Илюзии” не само, че не прави изключение, а дори е по-пленяваща… Още с докосването на първата страница вече бях омагьосан.

За да те превземе напълно магията обаче, трябва да четеш книжката някъде навън, сред природата. Слънцето да гали ръцете ти, топлият повей на вятъра да играе с косите ти, а листата и тревата да шепнат песента си в ушите ти. Но внимавай, така могат неусетно да се изнижат часове…