Посоки

Струва ми се, че поставих нов рекорд по неписане в блога си, повече от месец и половина. Причините са различни, май най-вече не ми се пишеше. От време на време ме докосваха някакви идеи, проблясваха, искаха да кажат нещо, но вихърът от пъстри емоции, блянове и случки ги потапяше бързо отново в морето.

Да, за този месец и половина успях да стигна до морето три пъти за по няколко дни. Събрах слънце, пясък, солена вода и морска пяна за цяла година.

Омайващо горещи и пронизително ледени моменти оцветиха последните седмици, опитвайки се да ме извадят от спокойното ми равновесие. За хубаво е. Сега чертая нови посоки и удебелявам с черно някои нахвърляни вече стари.

Този блог също променя малко посоката си. Ще започна да пиша за физика – за нещата, които ме интересуват, които искам да обясня, които искам да си изясня; за проблемите на физиката; за физиката в ежедневието и каквото още ми хрумне в последствие. Амбициозно. Да видим.

Целта не е да запаля някого по физиката. Поне не някой друг, освен себе си. За да следвам посоката си.