Category Archives: thoughts

Честита нова година!

Няма да правя някаква подробна равносметка за изминалата година. Само ще кажа, че за мен като цяло беше неприятна. През повечето време бях потънал в разни мрачни мисли. Имаше, разбира се, и хубави моменти, случиха се и хубави неща. Завърших успешно бакалавърската си степен, запознах се с чудесни хора, научих малко повече за себе си и опознах по-добре някои от близките си.

Посрещнах новата година при сестра си. Не бях много в настроение за купони, но на този си прекарах повече от чудесно. Надхвърли очакванията ми многократно и се радвам много, че отидох. Гледката на София от високо в новогодишната нощ е страхотна. Изпратих старата година с широка усмивка и сега с нетърпение чакам да видя какво ще ми поднесе новата.

Първият ден от новата година започна с едни малки снежинки, носещи се насам-натам. Полепваха по косата и се топяха по бузите ѝ…

Нерешителността

Винаги, когато ми хрумне някоя идея, ѝ позволявам да ми се изплъзне заради технически неща. Ето например сега, чудя се каква категория да измисля на този пост, преди още да съм го започнал. Освен това се чудя какво да е заглавието и куп други подробности… Всички тези неща успяват някакси да ме възпрат в дадения момент да напиша това, което ми е дошло наум. После пък идеята си заминава и я се върне, я не.

Този пост също постоя в черновата няколко дена. Привидно причините пак са някакви дреболии. Ако се вгледам по-надълбоко, започвам да подозирам себе си в педантичност или нерешителност. Първото на пръв поглед не се отнася за мен. Не приличам много на такъв човек, но понякога отвътре нещо ме човърка да „изглаждам гънките“ на нещата, които правя. Това сигурно може да бъде полезно в разумни граници, но не знам дали се вмествам в такива.

Колкото до нерешителността, май веднага ми проличава, че ми е присъща. Не се сещам някога това да ми е помагало. Тъкмо напротив, заради това, че съм нерешителен, съм изпуснал много най-различни възможности. Изглежда това е едно от нещата, които трябва да променя у себе си. Защото иначе идеите си отиват неосъществени, пропускат се шансове, дори в някои случаи заради нерешителност можеш да загубиш нещо скъпо за теб…

Всъщност, причината да се замисля колко е сериозен този проблем, е това, което LeeAnn е написала по темата преди време. Тя е разгледала проблема много по-подробно, показала е какви могат да бъдат последиците и дори предлага начин за справяне с нерешителността. Разбира се, не възнамерявам да го следвам сляпо, но идеята ще ми бъде от полза.

Вместo „Hello world!“

Винаги съм се чувствал малко неловко, когато започна да уча нов език за програмиране и първата програма, която трябва да напиша на него, е такава, която да извежда „Hello world!“. Знам, че е нещо като традиция, но поради някаква причина никога не съм харесвал тази така важна първа стъпка. Може би затова не съм станал програмист, не знам. ;-)

По-важното е, че най-сетне се наканих да започна свой блог. Вече близо четири години обикалям по чуждите блогове и малко по малко опознавам авторите им, спотайвайки се в сенките. Предимно четях и дълго време това ми беше напълно достатъчно. Въпреки това, отдавна ми се прокрадва идейката за собствен блог. Винаги съм успявал по една или друга причина да я подтисна, къде съзнателно, къде не съвсем. Е, явно накрая поривът ме е надвил.

Всъщност никак не обичам да се боря с поривите си, вместо това предпочитам да ги последвам и да видя къде ще ме отведат. Затова смятам да пиша този блог най-вече заради себе си. По редовете, а и между тях, ще се стремя да бъда такъв, какъвто съм. Това, разбира се, както в реалния живот, така и тук, не е достижимо на 100% по ред причини. Но важно е желанието, нали?

Има още няколко причини да започна този блог. Едната е, че така се надявам да се науча да пиша. Не, не като писател, а по-скоро да изразявам по-ясно мислите си, надявайки се, че самите те ще станат по-ясни. Сигурно са се опитали да ме научат на това в училище, но изглежда някак съм го пропуснал. Значи повече приличам на първокласник, отколкото на писател. ;-) Вярвам, че като пиша за някакъв проблем, това ми помага да разбера каква е позицията ми спрямо него и евентуално се доближавам до решението. Това е още една причина. Възможността да споделям някои емоции и случки пък е друга… Бързо мога да си намеря още поне няколко. Въобще, причини май не ми липсват. По-интересното е, че такива дори не ми трябват! :-)

Ето, че въпроса с причините за блогването вече ми се поизбистри. Още не ми е ясно колко редовно ще пиша тук, нито на какви точно теми, но пък и това не е толкова важно. Освен това сигурно скоро ще разбера.