Честита нова година!

Няма да правя някаква подробна равносметка за изминалата година. Само ще кажа, че за мен като цяло беше неприятна. През повечето време бях потънал в разни мрачни мисли. Имаше, разбира се, и хубави моменти, случиха се и хубави неща. Завърших успешно бакалавърската си степен, запознах се с чудесни хора, научих малко повече за себе си и опознах по-добре някои от близките си.

Посрещнах новата година при сестра си. Не бях много в настроение за купони, но на този си прекарах повече от чудесно. Надхвърли очакванията ми многократно и се радвам много, че отидох. Гледката на София от високо в новогодишната нощ е страхотна. Изпратих старата година с широка усмивка и сега с нетърпение чакам да видя какво ще ми поднесе новата.

Първият ден от новата година започна с едни малки снежинки, носещи се насам-натам. Полепваха по косата и се топяха по бузите ѝ…

Вместo „Hello world!“

Винаги съм се чувствал малко неловко, когато започна да уча нов език за програмиране и първата програма, която трябва да напиша на него, е такава, която да извежда „Hello world!“. Знам, че е нещо като традиция, но поради някаква причина никога не съм харесвал тази така важна първа стъпка. Може би затова не съм станал програмист, не знам. ;-)

По-важното е, че най-сетне се наканих да започна свой блог. Вече близо четири години обикалям по чуждите блогове и малко по малко опознавам авторите им, спотайвайки се в сенките. Предимно четях и дълго време това ми беше напълно достатъчно. Въпреки това, отдавна ми се прокрадва идейката за собствен блог. Винаги съм успявал по една или друга причина да я подтисна, къде съзнателно, къде не съвсем. Е, явно накрая поривът ме е надвил.

Всъщност никак не обичам да се боря с поривите си, вместо това предпочитам да ги последвам и да видя къде ще ме отведат. Затова смятам да пиша този блог най-вече заради себе си. По редовете, а и между тях, ще се стремя да бъда такъв, какъвто съм. Това, разбира се, както в реалния живот, така и тук, не е достижимо на 100% по ред причини. Но важно е желанието, нали?

Има още няколко причини да започна този блог. Едната е, че така се надявам да се науча да пиша. Не, не като писател, а по-скоро да изразявам по-ясно мислите си, надявайки се, че самите те ще станат по-ясни. Сигурно са се опитали да ме научат на това в училище, но изглежда някак съм го пропуснал. Значи повече приличам на първокласник, отколкото на писател. ;-) Вярвам, че като пиша за някакъв проблем, това ми помага да разбера каква е позицията ми спрямо него и евентуално се доближавам до решението. Това е още една причина. Възможността да споделям някои емоции и случки пък е друга… Бързо мога да си намеря още поне няколко. Въобще, причини май не ми липсват. По-интересното е, че такива дори не ми трябват! :-)

Ето, че въпроса с причините за блогването вече ми се поизбистри. Още не ми е ясно колко редовно ще пиша тук, нито на какви точно теми, но пък и това не е толкова важно. Освен това сигурно скоро ще разбера.