Мирише на пролет

На село съм. Огънят бумти тихо в желязната си къща и хвърля отблясъци по тавана и стените. Носи се аромат на прегорели портокалови кори и навява детски спомени.

Макар да се усеща миризмата на пушек от комините, всъщност вече мирише на пролет. Кокичетата в двора отдавна са се показали и протягат белите си пъпки нагоре, всеки момент ще разцъфнат. Всички облаци днес са си дали почивка и са оставили слънцето съвсем самичко да си обикаля небето. А то, за да не скучае, си играе с малкото останал сняг по покривите на къщите и го превръща в непослушни капки, които се търкулват стремително надолу и попиват в земята. Птичките кацат по клоните на дърветата и ги будят весело с песента си. Мирише на пролет.

Вечер въздухът е уютно хладен и кристално свеж. Небето е обсипано с блещукащи звезди. Луната ще изгрее едва, когато запеят първи петли. Тихо е. Само от реме на време в далечината се чува тропот на влак или кучешки лай.

Чай от ароматни билки се грее на печката. Притихнала е. Време е за още една цепеница...

2 thoughts on “Мирише на пролет

  1. Така е, друго си е там. В София още не ми мирише на пролет и не знам дали въобще ще ми замирише преди да цъфнат дръвчетата...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *